Автор Иван Кръстев През десетте месеца, откакто се завърна в Белия

Автор Иван Кръстев

През десетте месеца, откогато се завърна в Белия дом, американският президентът Доналд Тръмп прекатурна метода, по който Съединените щати подхождат както към съдружниците си, по този начин и към своите съперници. Той промени освен архитектурата и обзавеждането на Белия дом, само че и преначерта мисловните настройки, през които Вашингтон гледа на света.

Първоначалното фокусиране на неговата администрация върху митата навеждаше на мисълта, че Тръмп не се интересува от политиката в другите страни, а единствено от комерсиалните салда. Някои скорошни негови ходове обаче унищожиха тази заблуда. Тъкмо идеологията, а не стопанската система може да изясни враждебността на Тръмп към Бразилия (чийто ляв президент Луис Инасиу Лула да Силва той намерено не харесва) и безграничната му финансова благотворителност към Аржентина (чийто десен популистки президент Хавиер Милей той назовава своя " обичан президент " ). Явно политиката на Тръмп се дефинира от разделянето сред ляво и дясно, а не от обичайното разделяне сред народна власт и авторитаризъм. За разлика от своите прародители Джордж У. Буш, Барак Обама и Джо Байдън, Тръмп няма интерес към износа на народна власт. Той се надява да изнесе своята вътрешнополитическа стратегия – която се основава на антиимиграционни, анти-уокистки и антизелени политики.

Но на никое място върховенството на идеологията не намира по-ясен израз от метода на Тръмп по отношение на Европа. Без да крие презрението си към Европейския съюз и към обичайните демократични полезности, залегнали в основата на трансатлантическия съюз, неговата администрация се ориентира към крайната десница в Европа. Освен че поддържа положителни връзки с дяснопопулисткия министър председател на Италия Джорджа Мелони, Тръмп оказва поддръжка на „ Алтернатива за Германия “ (AfD), на партията „ Вокс “ в Испания и на „ Реформирай Обединеното кралство “ на Найджъл Фараж, както и на други крайнодесни партии.

Според Белия дом множеството европейски страни изостават с един електорален цикъл от Съединените щати, по тази причина и упованието в Съединени американски щати е през идващите няколко години континентът да направи трагичен завой надясно. Самата европейска десница като че ли споделя това разбиране и даже подхваща стъпки за основаването на самобитен единен транснационален фронт. Така се появи нова група от десни партии, „ Патриоти за Европа “, които се заеха да „ създадат Европа още веднъж велика “ (MEGA) и да извършат гражданска война по образеца на MAGA придвижването.

Подкрепата на Тръмп за европейската последна десница на пръв взор наподобява майсторски стратегически ход, като се има поради, че той слага под въпрос споразуменията за сигурност на Съединени американски щати с Европа, заплашва да понижи американското военно наличие на континента и упорства Европа да стартира да заплаща за личната си защита. Така Съединени американски щати биха могли да запазят обилни елементи от Европа в личната си сфера на въздействие и да лимитират уговорките си към района. Което е на ниска цена метод за усилване на въздействието на MAGA придвижването и за попречване на заплахата от появяването на една суверенна Европа, по-слабо обвързана с Вашингтон.

В тази игра сериозна е ролята на Централна Европа, където група от нелиберални политици към този момент разполага със солидна база. Още преди изборите през 2024 година Тръмп изрази възхищението си от Виктор Орбан, дългогодишния министър-председател на Унгария, постоянно даван като образец за водачество пред последователите на MAGA, и с цел да ускори това усещане той освободи Унгария от глобите, свързани с вноса на съветски нефт в страната. През юни изборите в Полша бяха извоювани от крайнодесния претендент Карол Навроцки, любимец на придвижването MAGA. Словашкият министър председател Роберт Фицо също не крие благосклонностите си към президента на Съединени американски щати. А в Чехия различен десен популист, пожеланият от Тръмп Андрей Бабиш завоюва парламентарните избори през октомври и в този момент води договаряния за съставяне на държавно управление.

Агресивното ухажване на крайната десница в Европа към този момент носи известни триумфи на Тръмп, само че тази игра е с доста опасен залог. Защото насърчаването на политическа поляризация може да докара до появяването на фрагментирана Европа, а не до обвързване с Тръмп. Изобщо не е несъмнено, че даже нелибералните водачи, в това число и самият Орбан, ще се съобразят геополитически с Тръмп по въпросите за отношението към Русия или Китай, или по икономическата политика. Като дава поддръжка единствено на идеологически близки до себе си партии и водачи, американската администрация рискува да изгуби здравия проамериканизъм, който до момента по традиция е осигурявал поддръжката за Вашингтон в сериозни елементи на Европа.

Нелиберални глобалисти

Ако първите две десетилетия след края на Студената война се характеризираха с „ озападняването “ на Източна Европа, когато демократичната народна власт процъфтяваше в някогашните страни от комунистическия блок, сегашното е белязано от противоположния развой. Сега се следи еволюционен „ превес на изтока “ в политическия живот на Западна Европа, където нелиберализмът на водачи като Орбан настава към някогашните демократични замъци. Драматичният напредък на партията „ Алтернатива за Германия “ в Западна Германия е най-ясният знак за този развой.

Доскоро мнозина анализатори допускаха, че партията, която немското вътрешно разузнаване дефинира като „ дясна екстремистка “ и опасност за демократичния ред, няма да успее да излезе отвън твърдото си ядро в някогашната Източна Германия. Това допускане към този момент не е годно, като се има поради представянето на „ Алтернатива за Германия “ в последните изследвания на публичното мнение, както и на районните избори в Северен Рейн-Вестфалия. Днес Западът имитира Изтока: публичните настройки в Западна Европа стартират да наподобяват настроенията в Източна Европа от времето на миграционната рецесия през 2015 година

Ала съюзът на Тръмп с Орбан и други десни водачи в Централна и Източна Европа надвишава идеологията. Макар нелибералните сили в тези страни да са разнолики – а и постоянно да имат несъгласия по тематики като отношението към Русия или ръководството на стопанската система – по политически характер районът прилича алените американски щати. В културно отношение районът е закостенял, преобладаващо бял и отстояващ концепцията за културна еднородност. Също както последователите на MAGA придвижването, популацията в района е склонно да гледа враждебно към имиграцията и към така наречен уокизъм, както и да бъде скептично във връзка с климатичните промени. Неслучайно източноевропейската диаспора в Съединени американски щати в болшинството си поддържа Тръмп на последните избори.

Усещането за цялостна преориентация се ускори след успеха на Тръмп през 2024 година: водени от дяснопопулистките партии в Централна и Източна Европа, нелибералните сили на континента бързо се преориентираха от отбраната на националния суверенитет против Европейски Съюз към поддръжката за едно ново транснационално придвижване с световен закостенял дневен ред. В същото време центристите в Европа нерядко се оказват в противоположната обстановка: мнозина някогашни последователи на глобализацията и трансатлантизма преоткриха новата си еднаквост като суверенисти, които одобряват като неприемливо мощното идеологическо влияние на Вашингтон.

Тръмпистката гражданска война раздели Европа. За разлика от предходни моменти на напрежение – като да вземем за пример нахлуването на Съединени американски щати в Ирак през 2003 година – този път разделянето не е сред страни, настроени позитивно или негативно към Америка. Този път то е сред политически лагери, настроени позитивно или негативно към Тръмп. Най-важната смяна е, че отношението на европейците към политическата система на Съединени американски щати през днешния ден е надълбоко поляризирано. Според оповестено през юни изследване на Европейския съвет за външна политика последователите на крайнодесни партии като „ Алтернатива за Германия “, „ Италиански братя “, унгарската „ Фидес “, полската „ Право и правдивост “ и испанската „ Вокс “ изричат най-вече позитивно мнение за американската политика, до момента в който последователите на обичайните партии в тези страни имат най-вече отрицателно отношение. Никога преди изследванията на Съвета за настройките измежду европейците не са показвали сходна поляризация.

Ключовият извод е, че през днешния ден мнението на европейците за Съединени американски щати се дефинира от отношението им към Тръмп. Сред някои обичайни трансатлантици нарастват опасения за бъдещето, като се има поради, че феновете на Тръмп могат да престанат да поддържат Съединени американски щати, когато той към този момент не е власт или в случай че неговата политика се провали. Възползвайки се от нелибералния авангард в източната част на Европа, администрацията на Тръмп задълбочава остарялото разделяне сред Изтока и Запада на континента и фрапантно усилва заплахата от фрагментиране на Европейски Съюз. Дори и десните партии да вземат превъзходство в района, това надалеч не подсигурява, че нелиберална Европа ще остане проамериканска или че очакванията за по-суверенна и по-малко подвластна от Съединени американски щати Европа ще се лимитират единствено измежду обичайните партии от центъра и левицата. Променливата геополитическа визия на самия Орбан допуска една по-сложна действителност.

Унгарският път на коприната

Ако има европейски популист, прочут в цялата галактика на MAGA, това е Орбан. След като постави огромни старания за построяването на трансатлантическа консервативна мрежа през първото десетилетие на XXI век, унгарският водач се трансформира за десницата в това, което в миналото беше кубинският водач Фидел Кастро за левицата – в воин и образец за подражателство. Влиянието на Орбан в Централна и Източна Европа е доста. Ако успее да завоюва изборите през април 2026 година, той ще има огромни учредения да претендира да бъде основният проектант на европейската постлибералната геополитическа тактика.

И въпреки всичко е малко евентуално един нов мандат на Орбан да докара до установяването на надмощие на MAGA над континента. Силният човек в Унгария поддържа Тръмп, но в това време той счита, че Западът е поел по пътя на необратимия крах. В кабинета на Орбан в Будапеща има три географски карти, показващи света от разнообразни гледни точки: първата от позиция на Америка, втората – от позиция на Европа, а третата – от гледната точка на Китай. Наблюдавайки ги, Орбан вижда това, което самият той назовава „ световна смяна на системата “ – изместване на центъра към Азия. Според него Азия има нужните за това демографска динамичност, софтуерен прогрес и големи капитали. В същото време тя развива и военния си потенциал в търсене на паритет със Съединени американски щати и техните западни съдружници. Орбан счита, че бъдещият международен ред ще бъде доминиран от Азия.

Според Орбан Европа е изправена пред сложен избор. Тя или ще се обвърже със Съединени американски щати и по този начин ще се трансформира по неговите думи в „ музей навън “ – заслужен за удивление, само че застинал на едно място континент – или ще поеме по пътя на „ стратегическата автономност “ и по този начин ще се завърне в световната конкуренция, само че този път като самостоятелна мощ. За изненада на мнозина Орбан – сходно на демократичния френски президент Еманюел Макрон – споделя, че избира „ суверенна Европа “. За консерватора Орбан това значи опазване на единния европейски пазар, само че въздържане на трендовете за по-дълбока европейска политическа интеграция, както и поддържане на равна отдалеченост с Китай и Съединени американски щати.

В центъра на новата огромна тактика на Унгария ще бъде свързаността, изяснява Орбан. Унгария няма да се включи във допустима студена война с Китай, нито ще бъде част от софтуерен или търговски блок, който си слага за цел изолирането на Пекин. Тази позиция е отражение на новите стопански действителности в Будапеща: през днешния ден Китай влага в Унгария повече, в сравнение с във Франция, Германия и Обединеното кралство, взети дружно. С други думи за разлика от Европа на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, Европа на Орбан не би трябвало да бъде обвързана с Тръмп или с по-широкия политически хайлайф на Съединени американски щати, най-малко по въпроса за политиката към Китай. Подобно разминаване не е нещо неповторимо и особено само за унгарските нелиберални политици, „ Алтернатива за Германия “ да вземем за пример в доста връзки наподобява по-близо до Москва, в сравнение с до Вашингтон.

Популистката десница в Европа обаче е освен това от Орбан, а и той може и да изгуби изборите в Унгария през април, на които за пръв път от години ще се изправи против мощен противник. В израз на една от многочислените иронии на историята „ Фидес “ на Орбан може да падне от власт тъкмо сега, когато коментаторите възвестяват „ историческия миг на Орбан “. И въпреки всичко неговата фокусирана върху Азия геополитическа вероятност е показателна за рестриктивните мерки, с които въздействието на Тръмп следва да се преценява в Европа.

От MAGA към MEGA

Администрацията на Тръмп не крие желанието си да демонтира съществуващата демократична подчиненост в Европейски Съюз. Ала даже и MAGA придвижването да успее да подкопае центристките институции, построени от Франция, Германия и другите огромни европейски демокрации, десните популистки партии, чийто напредък се подкрепя от американската администрация, в последна сметка могат и да не поддържат новото американско владичество над Европа.

Допускането на американската администрация, че европейците постепенно се придвижват надясно, не е неправилно, но тя бърка, когато мисли, че възходът на другарски настроени към Тръмп политически водачи ще бъде задоволително за съхраняването на американската доминация. Възходът на нелибералната десница е по-вероятно да сътвори по-дълбока икономическа и политическа рецесия, която да провокира това, което оксфордският политолог Димитър Бечев дефинира като „ конкуренция за Европа “ – обстановка, в която велики сили като Китай и Русия и междинни сили като Турция и страните от Персийския залив ще се конкурират от ден на ден за въздействие върху континента.

По-големият проблем за Съединени американски щати е, че политиката на Тръмп отчуждава демократичния политически хайлайф, който в миналото направи страните от Централна и Източна Европа най-близките и надеждни трансатлантически съдружници на Вашингтон. Ако популистките водачи изпаднат в недружелюбност в Унгария, Чехия и другите страни в района, техните наследници евентуално няма да бъдат по-малко скептични към Вашингтон на Тръмп, в сравнение с са днешните западноевропейски либерали. Парадоксът е, че до момента в който поставя старания за подсилване на връзките си с европейската десница, Вашингтон може би работи за отслабването на своето въздействие в Европа като цяло.

Друга точка на напрежение сред Тръмп и новата европейска десница е и цивилизационния шовинизъм, защитаван през днешния ден от консервативните кръгове в Съединени американски щати. Разбирането на MAGA придвижването, че Западът следва да бъде дефиниран като бял и християнски, подхожда и на доста европейски крайнодесни партии, само че техните последователи са надълбоко разграничени по въпроса дали Русия на Владимир Путин е част от тази нова нелиберална империя. Поляците да вземем за пример са скандализирани от откритието, че американски консерватори като Тъкър Карлсън одобряват Русия за част от белия християнски Запад.

Ала евентуално най-видимата последица от метода на Тръмп към Европа е завръщането на „ немския въпрос “ – историческата алтернатива за това каква да бъде ролята на една мощна Германия в една мирна Европа. След като Вашингтон се отдръпва от своите задължения в Европа и упорства Европа да заплаща за своята сигурност, което пък кара европейците да изпитват все по-дълбоки подозрения в надеждността на Америка, ремилитаризацията на Германия се трансформира в неделима част от защитната тактика на Европа. А поддръжката на Тръмп за „ Алтернатива за Германия “, втората по величина партия в Бундестага, прави реалистична опцията един ден най-могъщата страна в Европа да бъде ръководена от немската националистическа десница, както и допускането, че Вашингтон може и да симпатизира на сходен сюжет. Нещо което възражда остарели страхове измежду съседите на Германия, в това число и измежду елементи от европейската десница в страни, които другояче се възхищават на Тръмп.

Ако тактиката на администрацията на Тръмп във връзка с Европа се състои в по-тясно идеологическо обвързване и в същото време в ограничение на икономическата и военната поддръжка на Съединени американски щати, тя ще се провали. Десните партии, не по-малко от техните центристки и демократични сътрудници, осъзнават, че в един все по-нестабилен геополитически свят на страните им може да се наложи да се грижат сами за себе си. Изправена пред един неприятелски свят, европейската десница може и да преоткрие, въпреки и насилствено, вероятността за обособяване на Европа от Съединените щати, на които не може да се разчита. Възможно е въздействието на Тръмп върху Европа да се окаже сходно на въздействието на Михаил Горбачов върху Източния блок през 80-те години на предишния век. Горбиманията провокира трагични промени в комунистическите режими в Източна Европа, само че в хода на този развой Москва изгуби района като сфера на своето въздействие.

Англоезичната версия на публикацията е оповестена в сп. Foreign Affairs.

Източник " Портал Култура "